The interaction of Ge-containing solutions with solid fossil fuel samples confirm its organic mode of occurrence. Based on the maximum sorption capacities, the samples follow the order: vitrain and xylain > peat (Romania) > bituminous coal > peat (Belarus) > lignite > semifusain. The results show the dependence between the sorption capacity of the studied samples and the pH medium, as well as the time of soaking. It was found that Ge is strongly associated with organic matter.

През последните години микроводораслите се използват все по-често за отстраняване на тежки метали от кисели руднични води. В настоящето изследване е проучена биосорбцията и биоакумулацията на манганови и медни йони от смесена водораслова култура Chlorella sp. и Scenedesmus sp. Анализирано е влиянието на 4 концентрации на тежките метали (20, 40, 80 и 100 mg/l) върху растежа на микроводораслите и биоремедиацията. Експоненциалната фаза на растеж се забавя със 7 дни при 20 мг/мл Mn спрямо контрола без тежки метали в средата. При останалите проби не се наблюдава растеж до 14-ия ден, тъй като високите концентрации водят до инхибиране на растежа. Степента на отстраняване на Mn е между 74 и 90%, а на Cu е 72-89% при различните варианти. Високата им биосорбция при високи концентрации на тежките метали се дължи на голямото количество мъртва биомаса, която увеличава контактната повърхност. Методът би бил приложим за отстраняване и възстановяване на тежки метали от води с високо съдържание на мед и манган.
 

Ванадият е метал със сив до стоманено-син цвят, отличаващ се с добра ковкост и корозионна устойчивост. Известни са 293 ванадий-съдържащи минерала, но той рядко образува самостоятелни находища и най-често се извлича като попътен елемент при преработка на титано-магнетитови и железни руди, фосфорити, органична материя, въглища и промишлени отпадъци.
Основното приложение на ванадия е в металургията като легиращ елемент в стомани, където значително подобрява механичните свойства (здравина, износоустойчивост и устойчивост на умора) дори при ниски концентрации. Ванадиевият пентаоксид (V₂O₅) е ключов катализатор в производството на сярна киселина. Ванадият е и основен компонент във ванадиево-редукционно-окислителни батерии, подходящи за мащабно съхранение на електроенергия от възобновяеми източници. Макар да съществуват заместители, съчетанието от якост, пластичност и заваряемост на ванадиевите стомани трудно се постига при сравнима себестойност.
Световното производство е силно концентрирано, като водещи производители са Китай, Русия и Южна Африка, следвани от Бразилия и Казахстан. ЕС практически не добива ванадий и е зависим от внос.
В България не са установени самостоятелни промишлени находища. Потенциалът е свързан с титано-магнетитови и илменит-магнетитови рудопроявления, асоциирани с габроидите на Средногорските неоинтрузиви (Плански, Манастирски, Изгревски и Великовски плутон). Макар съдържанията да са ниски за самостоятелно извличане, е възможно комплексно оползотворяване при съвременни технологии.
В Европа се развиват инициативи за извличане на ванадий от вторични ресурси (металургични шлаки, летяща пепел от ТЕЦ, отработени катализатори и електролити от батерии). В България такива практики не са внедрени, но съществуват потенциални източници. Както първичните, така и вторичните източници в България остават недостатъчно проучени, с перспективи при наличие на инвестиции, технологичен интерес и нарастващо търсене.

д-р Петко Митков Петров
Национален музей „Земята и хората“
Гр. София, ж.к. Лозенец, бул. „Черни връх“ 4
E-mail: petkopet@abv.bg
Научни интереси: Изучаване минералното разнообразие на България

Волфрамът (W), преходен елемент с атомен номер 74, е много важен индустриален метал поради уникалната комбинация на физически и химични свойства (много висока плътност - 19.3 g/cm³, подобна на златото и урана; най-висока точка на топене (3422^оC) и най-нисък коефициент на термично разширение сред всички метали; висока твърдост (7.5 по скалата на Моос); добра електропроводимост и устойчивост на износване; висока химическа устойчивост на корозия). Тези свойства на волфрама определят употребата му в производството на волфрамов карбид WC, който има твърдост до 9-9.5 (>60% от потреблението на волфрама) за режещи и фрезови инструменти; в електрическата и електронната промишленост; аерокосмическата и отбранителната промишленост; и стоманодобивната промишленост. Кислородните съединения на волфрама (например, на основата на WO3) притежават изключителни електро-, фото- и газохромни свойства и се използват в фотокатализа, катализа в електрохимични процеси, газови сензори, и за разработване на електроди за суперкондензатори и батерии, и в други приложения. Сред критичните елементи за ЕС, волфрамът е с най-високи стойности по критерий „икономическа важност“ от 2014 г. насам, което подчертава много важната роля на волфрама в съвременната индустрия на ЕС. Същевременно, според критерия „риск от доставките“ волфрамът е с едни от ниските стойности сред критичните елементи, което е свързано със значителната ресурсна обезпеченост на ЕС с волфрам, за което допринасят и българските недра.
Настоящият обзор съдържа обобщени съвременни данни за свойствата на волфрама и неговото приложение, за търсенето и предлагането в Европа и света, за типовете находища в света, Европа и България и техния потенциал, за преработката на волфрама и въздействието върху околната среда, както и данни по други актуални въпроси, свързани с волфрама.

Професор д-р Михаил Тарасов
Институт по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“ – БАН
гр. София 1113, ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 107
E-mail: mptarassov@gmail.com
Научни интереси: минералообразователни процеси; волфрамови минерали и волфрамови находища; индикаторни свойства на REE-Th-U акцесорни минерали; Nb-Ta-Ti-U-REE минерали; минерални и органични носители на W в руди, почви и седименти; структурни механизми на фазови преобразования; зони на окисление на рудни находища; електронна микроскопия и микроанализ

Настоящият обзор разглежда титана като критична и стратегическа суровина в контекста на съвременните индустриални и технологични потребности, със специален акцент върху веригата на добив, преработка, търсене и предлагане, както и потенциала за развитие в Европа и България. Основната част от световното производство е свързана с разсипни находища, които осигуряват над 90% от добиваните титанови минерали. Титанът се отличава с уникални физико-химични свойства – ниска плътност, висока якост, корозионна устойчивост и биосъвместимост, което определя широкия спектър от приложения – от производство на титанов диоксид (над 90% от потреблението) до високотехнологични индустрии като аерокосмическа, медицинска и енергийна. Глобалният пазар на титанови суровини се характеризира с нарастващо търсене, стимулирано от индустриалния растеж, развитието на възобновяеми технологии и високотехнологични приложения. В същото време се наблюдава тенденция към намаляване на запасите и засилване на екологичните ограничения. Европейският съюз е силно зависим от внос на титанови суровини и продукти, което създава стратегически риск и налага разработването на политики за устойчиво снабдяване, рециклиране и развитие на вътрешен капацитет. В България липсва значимо производство на титан, но са установени различни типове титансъдържащи минерализации – магматични, метаморфни, разсипни и в техногенни отпадъци. Наличните данни подчертават необходимостта от допълнителни геоложки и технологични изследвания за оценка на икономическата ефективност. Независимо от възможностите за частично заместване в някои приложения, титанът има уникални свойства, които го правят трудно заменим. Това налага активни изследвания, оптимизация на добивните и преработвателните технологии и по-ефективно използване на вторични ресурси.

д-р Цветомила Владинова
Геологически институт „Страшимир Димитров“ – БАН
гр. София 1113, ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 24
E-mail: tz_vladinova@geology.bas.bg
Научни интереси: Изследователският ми опит е свързан с метаморфна петрология, геохимия на валови проби, химизъм на минерали, U-Pb геохронологията и геохимия на акцесорни минерали (циркон, рутил, гранат и др.) и термодинамично моделиране със софтуерни пакети Perple_x и TheriakDomino. Активно участвам в лабораторни дейности (микроскопски наблюдения, отделяне акцесорни минерали и работа с LA-ICP-MS). Същевременно участвам в проекти свързани с решаване на проблеми при магматичната, седиментационната и метаморфната еволюция на палеозойски терени в България.