Ванадият е метал със сив до стоманено-син цвят, отличаващ се с добра ковкост и корозионна устойчивост. Известни са 293 ванадий-съдържащи минерала, но той рядко образува самостоятелни находища и най-често се извлича като попътен елемент при преработка на титано-магнетитови и железни руди, фосфорити, органична материя, въглища и промишлени отпадъци.
Основното приложение на ванадия е в металургията като легиращ елемент в стомани, където значително подобрява механичните свойства (здравина, износоустойчивост и устойчивост на умора) дори при ниски концентрации. Ванадиевият пентаоксид (V₂O₅) е ключов катализатор в производството на сярна киселина. Ванадият е и основен компонент във ванадиево-редукционно-окислителни батерии, подходящи за мащабно съхранение на електроенергия от възобновяеми източници. Макар да съществуват заместители, съчетанието от якост, пластичност и заваряемост на ванадиевите стомани трудно се постига при сравнима себестойност.
Световното производство е силно концентрирано, като водещи производители са Китай, Русия и Южна Африка, следвани от Бразилия и Казахстан. ЕС практически не добива ванадий и е зависим от внос.
В България не са установени самостоятелни промишлени находища. Потенциалът е свързан с титано-магнетитови и илменит-магнетитови рудопроявления, асоциирани с габроидите на Средногорските неоинтрузиви (Плански, Манастирски, Изгревски и Великовски плутон). Макар съдържанията да са ниски за самостоятелно извличане, е възможно комплексно оползотворяване при съвременни технологии.
В Европа се развиват инициативи за извличане на ванадий от вторични ресурси (металургични шлаки, летяща пепел от ТЕЦ, отработени катализатори и електролити от батерии). В България такива практики не са внедрени, но съществуват потенциални източници. Както първичните, така и вторичните източници в България остават недостатъчно проучени, с перспективи при наличие на инвестиции, технологичен интерес и нарастващо търсене.

д-р Петко Митков Петров
Национален музей „Земята и хората“
Гр. София, ж.к. Лозенец, бул. „Черни връх“ 4
E-mail: petkopet@abv.bg
Научни интереси: Изучаване минералното разнообразие на България

Волфрамът (W), преходен елемент с атомен номер 74, е много важен индустриален метал поради уникалната комбинация на физически и химични свойства (много висока плътност - 19.3 g/cm³, подобна на златото и урана; най-висока точка на топене (3422^оC) и най-нисък коефициент на термично разширение сред всички метали; висока твърдост (7.5 по скалата на Моос); добра електропроводимост и устойчивост на износване; висока химическа устойчивост на корозия). Тези свойства на волфрама определят употребата му в производството на волфрамов карбид WC, който има твърдост до 9-9.5 (>60% от потреблението на волфрама) за режещи и фрезови инструменти; в електрическата и електронната промишленост; аерокосмическата и отбранителната промишленост; и стоманодобивната промишленост. Кислородните съединения на волфрама (например, на основата на WO3) притежават изключителни електро-, фото- и газохромни свойства и се използват в фотокатализа, катализа в електрохимични процеси, газови сензори, и за разработване на електроди за суперкондензатори и батерии, и в други приложения. Сред критичните елементи за ЕС, волфрамът е с най-високи стойности по критерий „икономическа важност“ от 2014 г. насам, което подчертава много важната роля на волфрама в съвременната индустрия на ЕС. Същевременно, според критерия „риск от доставките“ волфрамът е с едни от ниските стойности сред критичните елементи, което е свързано със значителната ресурсна обезпеченост на ЕС с волфрам, за което допринасят и българските недра.
Настоящият обзор съдържа обобщени съвременни данни за свойствата на волфрама и неговото приложение, за търсенето и предлагането в Европа и света, за типовете находища в света, Европа и България и техния потенциал, за преработката на волфрама и въздействието върху околната среда, както и данни по други актуални въпроси, свързани с волфрама.

Професор д-р Михаил Тарасов
Институт по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“ – БАН
гр. София 1113, ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 107
E-mail: mptarassov@gmail.com
Научни интереси: минералообразователни процеси; волфрамови минерали и волфрамови находища; индикаторни свойства на REE-Th-U акцесорни минерали; Nb-Ta-Ti-U-REE минерали; минерални и органични носители на W в руди, почви и седименти; структурни механизми на фазови преобразования; зони на окисление на рудни находища; електронна микроскопия и микроанализ

Настоящият обзор разглежда титана като критична и стратегическа суровина в контекста на съвременните индустриални и технологични потребности, със специален акцент върху веригата на добив, преработка, търсене и предлагане, както и потенциала за развитие в Европа и България. Основната част от световното производство е свързана с разсипни находища, които осигуряват над 90% от добиваните титанови минерали. Титанът се отличава с уникални физико-химични свойства – ниска плътност, висока якост, корозионна устойчивост и биосъвместимост, което определя широкия спектър от приложения – от производство на титанов диоксид (над 90% от потреблението) до високотехнологични индустрии като аерокосмическа, медицинска и енергийна. Глобалният пазар на титанови суровини се характеризира с нарастващо търсене, стимулирано от индустриалния растеж, развитието на възобновяеми технологии и високотехнологични приложения. В същото време се наблюдава тенденция към намаляване на запасите и засилване на екологичните ограничения. Европейският съюз е силно зависим от внос на титанови суровини и продукти, което създава стратегически риск и налага разработването на политики за устойчиво снабдяване, рециклиране и развитие на вътрешен капацитет. В България липсва значимо производство на титан, но са установени различни типове титансъдържащи минерализации – магматични, метаморфни, разсипни и в техногенни отпадъци. Наличните данни подчертават необходимостта от допълнителни геоложки и технологични изследвания за оценка на икономическата ефективност. Независимо от възможностите за частично заместване в някои приложения, титанът има уникални свойства, които го правят трудно заменим. Това налага активни изследвания, оптимизация на добивните и преработвателните технологии и по-ефективно използване на вторични ресурси.

д-р Цветомила Владинова
Геологически институт „Страшимир Димитров“ – БАН
гр. София 1113, ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 24
E-mail: tz_vladinova@geology.bas.bg
Научни интереси: Изследователският ми опит е свързан с метаморфна петрология, геохимия на валови проби, химизъм на минерали, U-Pb геохронологията и геохимия на акцесорни минерали (циркон, рутил, гранат и др.) и термодинамично моделиране със софтуерни пакети Perple_x и TheriakDomino. Активно участвам в лабораторни дейности (микроскопски наблюдения, отделяне акцесорни минерали и работа с LA-ICP-MS). Същевременно участвам в проекти свързани с решаване на проблеми при магматичната, седиментационната и метаморфната еволюция на палеозойски терени в България.

Задача I.1.1. Научна информация за критични и стратегически суровини в България с възможност за включването ѝ в европейски информационни системи. 

Научно-приложен индикатор: 20 обзора.

В края на 2025 завърши успешно първия етап на Програмата:

31 участия в престижни международни форуми;

6 организирани научни семинара;

29 публикации в списания с импакт фактор;

4 организирани изложби и информационни събития;

42 медийни изяви;

9 обобщения за критични и стратегически суровини в България.

Отчетът е разгледан от Надзорния съвет на Програмата, който препоръчва на МОН финансирането за етап II.