Стронцият е мек алкалоземен метал със сребристо-жълтеникав цвят. Той е силно реактивен елемент и бързо се окислява при излагане на въздух.Основните минерали, които го съдържат в природата, са целестин (SrSO₄) и стронцианит (SrCO₃). Целестинът е най-използваната стронциева руда. Името му произхожда от латинската дума “целесис”, която означава „небесен“. Търсенето, проучването и добивът на целестин е свързано предимно с изследване на различни седиментни последователности (най-често в карбонатни и евапоритни седименти). Етапите за добив и преработка на целестиновата руда включват: добив, обогатяване/концентриране, рафиниране в стронциеви съединения (карбонат, сулфат и др.) и преобразуване в крайни материали. Стронцият се търгува като минерала целестин, като метал или под формата на стронциеви съединения. Крайните продукти от преработения целестин и стронциеви съединения се използват в електрониката, в оптиката, за изработка на керамични магнити/феритни материали, в пиротехниката, металургията, в медицината, като добавка в сондажни течности и др.
В световен мащаб основни производители на стронций са само няколко страни: Иран, Испания, Китай и Мексико. Испания е единственият настоящ производител на стронциеви минерали в ЕС. Испанското производство осигурява значителна част от търсенето в ЕС (99,7%). Всички нужди от стронциеви съединения в България се покриват чрез внос. Във фармацията/медицината се използват малки количества стронций, който се внася от Китай, Испания или Мексико. През последните няколко години добивът на стронций отново достига много високи нива, което се дължи на разпознаването му като критична суровина за производство на керамични магнити и пиротехнически изделия. В България са установени хидротермални, инфилтрационни и седиментни находища на целестин. Към момента у нас няма доказано нито едно промишлено находище на целестин.

Доц. д-р Полина Андреева
Геологически институт „Страшимир Димитров“ – БАН
гр. София, ул.„Акад. Георги Бончев“, бл. 24
E-mail: polina_a@geology.bas.bg
Научни интереси: седиментология на карбонатни и евапоритни скали, седиментология на силицити, обстановки на седиментация, микрофациален анализ, петрография, геохимия на седиментни скали, диагенеза.

РП.I.4. ЕФЕКТИВЕН ДОБИВ И ПРЕРАБОТКА НА СУРОВИНИ В БЪЛГАРИЯ И ПОТЕНЦИАЛ ЗА ПОПЪТНО ИЗВЛИЧАНЕ НА КРИТИЧНИ СУРОВИНИ

Задача I.4.2. Определяне на критични суровини, за които ще се разработват технологии.

Задача 1.2.3. Излужване под налягане на руди, концентрати и металургични отпадъци и последващо третиране на продукционните разтвори за извличане на критични метали.

РП II.2. Международно сътрудничество.

РП II.1. Създаване на единна информационна среда.

РП I.7. Оценка на социално-икономическото въздействие на проучването, добива и преработката на критични и стратегически суровини.

Демографски процеси в районите със стратегически и критични суровини.